Потребителите в България и Европа все повече просрочват задълженията си

Споделете публикацията:

Един от пет клиента в Западна Европа и един на всеки четири в Източна Европа плащат сметките си със закъснение или изобщо не плащат. Това сочат данните от представителното проучване на EOS „Навици на плащане в Европа“ 2022, проведено за 13-ти пореден път
съвместно с независимия институт за пазарни проучвания Kantar TNS. Проучването обхваща 3200 компании с годишен оборот над 5 млн. евро, в 16 европейски държави, сред които и България.

България не е изключение – 25% от издадените фактури се просрочват или не се плащат въобще (при средно 21% за Европа и 24% за Източна Европа). За последните 3 години при физическите лица този дял е нараснал с 4%, достигайки 22% през тази година. Българският бизнес също се включва – 26% от фактурите, издадени към фирми-контрагенти, се плащат със закъснение или изобщо не се погасяват (при средно ниво за Европа от 22%). Подобно е положението и в Гърция и Словакия (27%),Румъния (25%), Унгария, Хърватия и Полша (24%).

Компаниите се стремят да удължават сроковете за отложено плащане, като удължаването е от 33 дни през 2019г. до 37 дни през 2022 г. Интересно е да се отбележи, че тези усилия водят до влошаване на дисциплината на плащане – средно 23 дни отнема плащането на фактурите след падеж, като това е най-дългият период за плащане от 2014г. насам.
За сметка на това физическите лица в България закъсняват с плащанията средно с 16 дни спрямо 19 дни средно за Европа, а бизнес клиентите у нас се забавят с 22 дни спрямо 24 дни средно за Европа, което ни нарежда на второ място след Швейцария.

Последиците

Едно от пет дружества в Европа е застрашено от фалит поради неплатени фактури (средно 22% за България спрямо 20% за Източна Европа). Най-голям ръст на този показател има в Словения – 19% за 2022 г. спрямо 8% през 2019г. България пък е единствената страна в Европа, при която е отбелязано намаление -от 24% през 2019г. на 22% за 2022г.

В България основните проблеми, породени от несъбраните вземания, най-често са
намалени печалби (58%), липса на ликвидност (51%) и по-високи разходи за лихви (49%).

За да се справят с последиците от забавените плащания, все по-голяма част от европейския бизнес се обръща към външни доставчици на услуги по управление на вземания (46% през 2022г., сравнено с 42% през 2019г.). България отново е първенец по дял на възстановен оборот на – средно 9% за 2022г. спрямо 6% за Европа.

Очакванията

Очакванията на европейските компании могат да се определят с една дума – песимистични. Към момента 24% от анкетираните очакват процесът на влошаване на плащанията да се задълбочи, спрямо 22% през 2019г. Дори резултатите за България, които традиционно са оптимистични, тази година сочат рязък спад – близо 1/3 от компаниите очакват значително влошаване на дисциплината на плащане. Прогнозите за бъдещето са песимистични още в Дания, Швейцария, Словакия, Чехия и Словения.

Дигитализацията и начините на разплащане

Дигитализацията на бизнес процесите в Европа има много потенциал за развитие, показват данните от проучването. Въпреки постоянно увеличаващият се брой на бизнеси, които вече разчитат на дигитализирани процеси за управление на вземанията, като цяло нивото е все още
твърде ниско – според проучването само една от пет компании в Европа (21%) има напълно
дигитализиран процес, а при 36% процесите са частично дигитализирани.

Същевременно, разширяването на дигиталните методи на плащане заема все по-основна роля за европейския бизнес. Анкетираните отчитат като актуален методът „Купи сега, плати
после” (BNPL) – четири от десет европейски компании гледат на този начин на плащане като на
новата кредитна карта (42%) и като задължителна опция за плащане (39%).

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *