Цените, които (реално) не растат

Чувствителното увеличение на цените на повечето базови стоки и услуги е една от най-важните и притеснителни теми в последните години. То оказва негативно влияние върху достъпността на важна част от ежедневието на хората като хранителните стоки, транспорта и здравните услуги.

Макар телекомуникационните услуги също да са засегнати от инфлацията, на практика с времето те стават по-достъпни за населението. Дори на пръв поглед да изглежда, че спрямо година-две назад цените им се повишават, реалната им стойност за потребителите намалява трайно.

2014 vs. 2024

Връщайки се 10 години назад, виждаме, че полето на мобилните услуги в България е много по-различно. Телеком операторите все още имаха планове с ограничен брой минути разговори, а мегабайтите тепърва набираха популярност сред потребителите. Макар в офертите да имаше и такива с неограничени мегабайти, съществуваше лимит в обема данни на максимална скорост. И след изчерпването им скоростта се ограничаваше до практически неизползваемите 64 kbps или 128 kbps.

Абонаментните планове на трите телекома в България се предлагаха в широк ценови диапазон – между 13.99 лв. и 99.99 лв. Сред най-популярните бяха тези на цени около 29.99 лв. – 34.99 лв., наподобяващи сегашните цени на операторите за частни клиенти, но с основната разлика какво реално стои срещу тях. Ако през 2014 г., когато 4G мрежите все още разгръщаха своя потенциал, практиката беше операторите да предлагат пакет от минути в собствената си и националната мрежа, то днес почти всички планове на пазара са обвързани с неограничени гласови разговори в страната. Към тях се добавят и безплатни минути в роуминг.

По отношение на така важните днес мегабайти и скорост на мобилните данни, разликата е още по-осезаема. Развитието на мрежите от пето поколение допринесе значително за по-добрата свързаност на населението и направи мобилната интернет връзка още по-надеждна и бърза. Тук е мястото да отбележим къде се намира България на глобалната карта. Към края на декември 2023 г. страната ни се изкачва с една позиция и вече се нарежда на 18-о място в света по средни скорости на мобилния интернет достъп, показват данни от класацията Speedtest на Ookla.

Сравнявайки настоящите абонаментни планове с тези от десетилетие назад, виждаме, че за сходни цени потребителите днес получават достъп до интернет без лимити при далеч по-висока скорост, на фона на ограниченията в използваните мобилни данни и по-ниската скорост през 2014 г. Към плановете днес се добавят и мегабайтите в роуминг, които значително улесниха комуникацията при пътуване в чужбина. Още повече, от януари тази година влязоха в сила нови по-ниски цени за ползване на роуминг в ЕС. С тази промяна потребителите могат да се радват на още повече мегабайти в роуминг при същите условия на абонаментния план.

Как се променя достъпността

Важен фактор за достъпността на мобилните услуги е ръстът на заплатите у нас. Към  към края на 2014 г. средната заплата е под 850 лв., докато в края на 2023 г. тя за първи път надмина 2000 лв. А от началото на 2024 г. минималната работна заплата в България стана 933 лв. Съпоставката със средните цени на мобилните тарифи, които са в диапазона 25.99 лв. – 35.99 лв., ясно показва, че за един работещ човек днес телеком услугите са по-достъпни отколкото са били преди 10 години. Да вземем например цената на 1 GB мобилни данни, които могат да се използват само в България. През 2014 г. тя варира между 3 и 7 лв., докато днес мобилните данни у нас са неограничени, а 1 GB в ЕС струва около 1.40 лв. Подобна тенденция трудно може да се открие в друга сфера от ежедневието ни. Затова и усещането на много хора е, че животът е по-скъп. През 2014 г. кофичка кисело мляко струва 0.90 лв., докато днес е 1.60 лв. Шоколадов десерт за 75 ст. през 2014 г., днес е 1.45 лв., а 10 л. бутилирана вода е поскъпнала от 2.90 лв. на 4.90 лв.

Добрата новина е, че с развитието на технологиите мобилната свързаност става не само по-добра, но и по-достъпна за хората. Като неизменна част от всички аспекти на живота ни – развлечение, работа и образование, тя вече предопределя посоката на дигиталното ни развитие през следващите години.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *