Видеоигрите могат да подобрят когнитивните способности

Мащабно проучване разкри изненадващи данни за това как навиците, свързани с начина на живот, като играенето на видеоигри и спортуването, влияят върху когнитивните ни способности и психичното ни здраве.

Проучването, известно като „Изследване на мозъка и тялото“, е резултат от съвместната работа на Западния университет и Музея на науката и индустрията по повод на фестивала на науката в Манчестър.

Докато видеоигрите изглежда подобряват когнитивните способности, упражненията играят ключова роля за подобряване на психичното благополучие. Тези ползи обаче изглежда не се припокриват по начина, по който мнозина биха очаквали.

Видеоигри и когнитивни способности

Повече от 2000 участници от цял свят взеха участие в проучването „Мозък и тяло“, в което бяха помолени да попълнят анкета за начина на живот и да играят онлайн мозъчни игри на Creyos, предназначени за измерване на различни когнитивни умения като памет, внимание, разсъждение и вербални способности.

В проучването, ръководено от известния невролог Ейдриън Оуен от Западния университет, участваха около 1000 души, които изпълниха всички задачи.

Според Оуен резултатите разкриват, че играенето на видеоигри е свързано с подобряване на когнитивните способности, но не и с по-добро или по-лошо психично здраве.

Изследването установи, че играенето на видеоигри в продължение на пет или повече часа седмично значително повишава когнитивните способности, като кара играчите да се представят когнитивно така, сякаш са с 13,7 години по-млади. Дори и при по-рядко играещите геймъри се наблюдават ползи, като те се представят когнитивно като хора, които са с 5,2 години по-млади.

Въздействие на физическите упражнения върху психичното здраве

Макар че видеоигрите изглежда са подобрили познавателните способности, проучването установи, че вместо това редовната физическа активност е оказала забележително въздействие върху психичното здраве.

Участниците, които са изпълнили или надхвърлили препоръката на Световната здравна организация (СЗО) за 150 минути физическа активност седмично, са били с 12 % по-склонни да съобщят, че нямат симптоми на депресия, и с 9 % по-склонни да не проявяват признаци на тревожност.

Въпреки това, подобно на констатациите при видеоигрите и психичното здраве, физическите упражнения не са имали значителен ефект върху когнитивните способности. „По-голямата физическа активност е свързана с подобряване на психичното здраве, но не и с по-добро или по-лошо когнитивно здраве“, казва Оуен.

Изследователите също така отбелязват, че ползите за психичното здраве от физическата активност са били по-очевидни сред лицата с леки или без симптоми на депресия или тревожност.

Изглежда, че физическата активност е имала най-голямо значение в долния край на двете скали, където симптомите са били или леки, или напълно липсващи.

Изследване на връзката между мозъка и тялото

Макар че връзката между мозъка и тялото може да изглежда интуитивна – като например въздействието на стреса върху мускулното напрежение или как дълбокото дишане може да успокои ума – това проучване подчертава колко малко всъщност се знае за това как различните дейности влияят върху нашето когнитивно и психическо благополучие.

Проучването „Мозък и тяло“ имаше за цел да предостави повече информация за това как изборът на начин на живот допринася за дългосрочното здраве на мозъка.

Информация от earth.com