StarCraft II: Wings Of Liberty

И така изминаха повече от две седмици от паметната за всички фенове на StarCraft, а и не само, дата 27 юли. Тогава след няколко години чакане най-после беше пуснато продължението на хитовата стратегия в реално време, която преобрази този жанр. И така вече мога да споделя с вас впечатленията си от StarCraft II: Wings Of Liberty.

Първо искам да започна с това – чакането си заслужаваше. Графиката, мисиите и  сюжета са на изцяло ново по-добро ниво. Въпреки огромните подобрения в графичната си част, играта е направена така, че да може да бъде играна и на по-слаби компютри при ниски настройки. За да се насладите изцяло на изживяването ви трябва машина поддържаща поне Medium настройките.

След като Blizzard решиха да издадат три отделни части на StarCraft II – по една за историята и кампаниите на всяка от расите – естествено и очакванията към мисиите бяха огромни. Съвсем спокойно мога да кажа, че тези очаквания бяха изцяло оправдани. Мисиите на тераните предлагат много клипчета, време за игра и малко разчупване на стереотипното линейно развитие.

Мисиите изпълнявате в ролята на любимия ни бунтовник от Мар Сара, Джим Рейнър, който след предателството от страна на вече Императора на Теранския Доминион, Артур Менгск и изоставянето на Керигън на зергите, си е поставил за цел да унищожи новия тираничен режим, заменил Конфедерацията. В сюжета се оплитат и различни други герои и антигерои, които успяват да внесат допълнителна дълбочина на историята. Мисиите могат да бъдат играни на няколко нива на трудност, като това естествено е в зависимост от личното предпочитание на играча. Хубаво е че има възможност различните мисии да бъдат играни и преигравани на различна трудност.

Основната част от времето между мисиите ще прекарвате в различните раздели на батълкрузера Хиперион, който е флагман на Рейнър и неговите спътници. Постепенно ще получите достъп до различни отсеци на кораба, които изпълняват определени роли – било то за избиране на ъпгрейди, намиране на наемници, изучаване на другите раси или просто слушане на музика и разговори с останалите герои на борда.

Сингълплейърът обаче не свършва до тук. Освен интересните мисии има и „Challenge” режим, при който получавате дадени войски, с които трябва да унищожите вражески такива. По този начин се научавате да противодействате на различните типове единици и комбинации от такива. Друг вариант за единична игра са битките срещу компютъра.

И така стигаме до най-основното изобщо в StarCraft – мрежовата игра. Това е елементът, който направи поредицата известна и я предпази от забрава през годините. Тук идва и едно много противоречиво решение на Blizzard, а именно премахването на възможността за игра в LAN. Всеки, който иска да играе в мрежа, а и сингъл, трябва да бъде вързан към новия battle.net.

Услугата е направена наистина добре, съставени са различни дивизии, в който играчите се класират според способностите си, а и системата за противопоставяне на играчи с близки по сила способности също се справя добре. Отделно от това има различни „наградки“, които се получават при изпълнението на определени задачи/цели. Всичко това хубаво, но се стига до проблема с това какво правим при проблеми с battle.net. А такива вече се наблюдаваха за европейския сървър. Когато няма връзка към, сървъра в най-лошия случай не можете изобщо да играете, а в най-добрия можете да играете сингъл. Освен това новият battle.net е разделен на области – Европа, Северна Америка и т.н. – и засега играчите от дадена област не могат да играят с играчи от друга, поне засега, освен ако не си закупят друго копие на играта и да го регистрират за съответната област.