Историята на :-)
На 19 септември 1982 г. преподавателят по компютърни науки в Carnegie Mellon University (CMU) Скот Фалман публикува кратко съобщение в университетската система за обяви — и без да подозира, поставя началото на нов език.
Той предлага използването на 🙂 и 🙁 като маркери за разграничаване на шега от сериозен коментар. Днес това се признава като раждането на емотиконите, но истинската история е много по-богата — тя е пример за колективна креативност, раждаща се от нужда и контекст.
Как започва всичко
Три дни по-рано колегата му Нийл Суарц публикува физически проблем в борда на CMU, разглеждащ поведението на обекти в падащ асансьор. В нишката шеговитият пост на Хауърд Гейл със заглавие „WARNING!“ твърди, че асансьор е „повреден“ от експеримент с живак и огън. Въпреки последвалите уточнения, някои приемат „предупреждението“ за вярно.
Този инцидент отприщва дискусия: как да се избегнат недоразуменията в текстова комуникация? Липсата на тон, мимики и интонация често води до объркване и „флейм войни“.
Колективното творчество преди гениалния миг
На 17 септември Суарц предлага първото решение: да се слага звездичка (*) в темата за шеговити съобщения.
Следват десетки идеи от колеги:
- % като маркер за шега
- комбинации * и % за добри и лоши шеги
- & „защото изглежда смешно“
- {#} — „като уста с показани зъби“
- локални потребители вече използват __/ като усмивка
Дискусията върви към идеята да се създаде символ, който визуално да подсказва настроение, но да работи на терминали, ограничени до ASCII.
Появата на 🙂
На 19 септември Скот Фалман пише:
„Предлагам следната последователност от символи за обозначаване на шега: 🙂 Прочетете го странично.“
Добавя и серийния маркер за сериозност: :-(.
Фалман не „измисля“ концепцията сам — той синтезира:
- нуждата от маркери
- визуалната идея за лице
- простотата на ASCII символи
- универсалност при всички терминали тогава
- двойка позитив/негатив
Това се оказва правилната формула в правилния момент.
Разпространението по ARPAnet
В следващите седмици емотиконите се разпространяват извън CMU и достигат до университети и изследователски центрове в цялата ARPAnet мрежа. До ноември изследователите в Xerox PARC вече адаптират и развиват идеята.
Оттам емотиконите стават стандарт в онлайн общуването. Хиляди вариации се появяват: 🙂 и 🙁 без нос, 😉 за намигване, 😛 за шега — а по-късно и цели „ASCII арт“ лица.
Загубени… и възстановени
Оригиналната нишка от 1982 г. изчезва — изтрита при миграции. Едва през 2002 г. започва дигитално „археологическо“ издирване. Старата информация е възстановена от архивни магнитни ленти, остарели формати и забравени файлове.
Така цялата дискусия става отново достъпна — доказвайки, че емотиконът е плод на групова динамика, а не на внезапно просветление.
От емотикони към емоджи
В западния свят емотиконите доминират години наред, но в Япония паралелно възниква друга система — emoji, малки пиктограми в мобилните телефони в края на 90-те.
Важни етапи:
- 1988: Sharp PA-8500 – ранни пиктограмни символи
- 1997: SoftBank – първи мобилен emoji набор
- 1999: NTT DoCoMo – емоджи стават масови
- 2010: Unicode стандартизира емоджи
- 2011: Apple въвежда emoji клавиатура → глобален взрив
Интересно е, че IBM още през 1981 г. включва знак „усмивка“ в Code Page 437 — един вид „пред-емоджи“.
Материалът е адаптиран от публикация на ARSTechnica