Трите водещи телекома – двигателят зад цифровата инфраструктура и инвестициите в България

Българската телекомуникационна инфраструктура е в най-силната си позиция досега – близо 90% оптична свързаност до домакинствата, масово 5G покритие и почти удвоен мобилен трафик за две години. Но зад тези числа стои едно много по-конкретно ядро от компании: трите водещи телекома, които според нов доклад на Института за пазарна икономика са реалният генератор на инвестиции, заетост и производителност в сектора.

Докато телекомуникационната индустрия като цяло е представена като стратегически стълб на цифровата икономика, данните ясно показват, че именно трите най-големи оператора движат този напредък – като инвеститор, работодател и инфраструктурен гръбнак за бизнеса и обществото.

Инвестиции: три пъти по-високи от средното за икономиката

През 2024 г. инвестициите в сектора достигат 676 млн. лв., а само трите оператора формират 642 млн. лв. от тях. Това означава инвестиционна интензивност от 18–21% от приходите, или приблизително три пъти над средното ниво в икономиката (6,5–7%).

Това е рядък пример за сектор, който не просто обновява активи, а трайно надгражда капацитета на страната – от оптични трасета до 5G клетки и облачни инфраструктури.

Фиксираните мрежи носят 97 млн. лв. инвестиции през 2024 г., а мобилните – 284 млн. лв., включително за разширяване на 5G покритие, което надхвърля 90% от населението.

За сравнение: делът на телекомуникациите в инвестициите на сектор „Нефинансови услуги“ достига 6,9%, превръщайки телекомите в един от най-активните инвеститори в страната.

Над 10 000 високоплатени и устойчиви работни места

Трите оператора осигуряват 10 475 работни места през 2024 г., с над 8% ръст спрямо 2022 г. – темп, който малко индустрии поддържат.

Това разширяване не е административно – то е продиктувано от реални технологични нужди:

• изграждане на 5G и оптични мрежи
• разрастване на центрове за обслужване
• нови екипи за ICT и B2B решения
• развитие на облачни и дигитални услуги

Секторът предлага и едни от най-високите възнаграждения: 37,9 хил. лв. средна годишна заплата, а в безжичните комуникации – над 42 хил. лв., което е с 56% над средното за страната.

Добавената стойност на един служител достига 130 хил. лв., което е 25% над средното за ИКТ и над два пъти над средното за икономиката.

Значим принос към държавния бюджет

Трите телекома са внесли 626 млн. лв. в публичните финанси за периода 2022–2024 г. – корпоративни данъци, осигуровки, местни такси и ДДФЛ.

Само корпоративният данък расте от 75,9 млн. лв. (2022 г.) до 87,9 млн. лв. (2024 г.), или около 1,8% от всички приходи от корпоративни данъци на държавата.

Това е показателно: макар секторът да е капиталоемък, приносът му към бюджета остава значим и устойчив.

Пазарни тенденции

Трите оператора формират 3,17 млрд. лв. приходи през 2024 г., или около две трети от целия пазар на електронни съобщения. Растежът е 16% спрямо 2022 г., макар през 2024 г. да се забавя под 5% – сигнал за навлизане в зряла фаза.

Въпреки инвестиционния натиск, услугите остават едни от най-достъпните в ЕС:

• мобилен ARPU: 19,8 лв. / 10,1 евро при 14,8 евро средно за ЕС
• фиксиран интернет: значително по-нисък разход спрямо повечето европейски пазари
• реално поевтиняване на мобилните услуги спрямо доходите: –7,3% през 2023 г. и –7,7% през 2024 г.

Конкуренцията между операторите и мащабните инвестиции поддържат ниски нива на потребителски разходи – важен фактор за масовата дигитализация.

Инфраструктура, която поставя България сред лидерите в ЕС

Докладът подчертава впечатляващата инфраструктурна база:

• FTTP покритие – 90,4% при 69,2% средно за ЕС
• VHCN – 90,3% при 82,5% средно за ЕС
• 5G покритие на домакинствата – над 80%
• 5G покритие на населението – над 90%
• мобилен трафик – от 116 PB на 230 PB за 2 години

Това поставя страната в групата на най-подготвените за цифровото десетилетие държави – и още веднъж подчертава ключовата роля на трите телекома като двигател на този прогрес.

Дигиталното потребление: интернетът вече е част от ежедневния избор

Телеком мрежите не са просто инфраструктура – те променят поведението на потребителите:

• 65–70% използват интернет за комуникация и социални връзки
• над 50% четат новини онлайн
• над 50% пазаруват онлайн
• 20% споделят мнения по обществени теми
• 9% участват в онлайн допитвания и гласувания
• 40% търсят здравна информация онлайн
• 18% записват час при лекар онлайн
• 20% имат достъп до електронно здравно досие

Това е доказателство, че инвестициите в мрежи бързо се превръщат в реална социална и икономическа стойност.

Голямото предизвикателство: човешкият капитал

Докато инфраструктурата вече е на ниво топ пазари в Европа, цифровите умения остават критичен дефицит:

• само 36% от населението има базови дигитални умения (56% средно за ЕС)
• ниско използване на AI, облачни услуги и дигитални инструменти от бизнеса
• нужда от по-силна връзка между образование, индустрия и иновации

Това е следващият голям фронт, където и телекомите, и държавата, и образователната система трябва да работят в синхрон.