Защо смартфоните не използват масово силициево-въглеродните батерии?
Силициево-въглеродните батерии предлагат по-висока енергийна плътност в сравнение с традиционните литиево-йонни, което им позволява да побират повече капацитет в същия обем.
Това улеснява производството на по-тънки телефони с големи батерии – например при сгъваеми модели като Honor Magic V и Oppo Find N5, но не само.
В САЩ батерийни клетки, надхвърлящи 20 Wh, се смятат за „опасен товар“. Много флагшип смартфони вече са близо до този праг: Galaxy S25 Ultra – 19.4 Wh, Pixel 9 Pro – 19.68 Wh.
Някои марки използват разделение на батерията – например OnePlus 13 с две клетки – за да останат в границата. Алтернативно, Nothing Phone (3) умишлено ограничава капацитета до ~5 150 mAh, макар физически да може да е 5 500 mAh – за да не преминава регулационния лимит.
Силициевите аноди се разширяват значително при заряд – до 3–4 пъти повече от традиционните. Силикон‑карбонът намалява този ефект, но не го елиминира, което води до ускорено износване за 2–3 години.
Инженерите предупреждават, че въпреки по-малкото разширение, това е сериозно предизвикателство за смартфоните в дългосрочен план.
Изводи и бъдещи перспективи
- Регулаторните ограничения карат производителите да се придържат към по-малки или двуклетъчни батерии.
- Износването остава основна технологична бариера – производителите очакват подобрения в разширяемостта, за да направят технологията по-устойчива.
- Някои производители (като Nothing) вече прилагат софтуерни ограничения, които позволяват по-активно използване на потенциала на силиций-въглерод, с по-добър баланс между капацитет и дълготрайност.
Силициево-въглеродните батерии идват с обещание за по-голям капацитет в по-компактни корпуси. Но търговският успех ще зависи от това как производителите ще успеят да премахнат регулаторните пречки и да подобрят устойчивостта при дългосрочна употреба.
Анализ на 9To5Mac