Почти всеки българин се е сблъсквал с фалшиви новини онлайн, сочи изследване

Почти половината от българите на възраст между 20 и 50 години оценяват достоверността на новините основно „по усет“. Това показва ново национално представително проучване, възложено от Yettel и проведено от агенция „Арбитраж“, което проследява начина, по който потребителите възприемат, проверяват и реагират на информационно съдържание онлайн.

Данните очертават ясна картина: освен интуицията (44%), сред най-често използваните методи за преценка на достоверността са сравняването с други утвърдени медии (37%) и проверката на автора или източника (30%). Въпреки наличието на тези подходи, значителна част от потребителите продължават да разчитат на субективни критерии при оценка на информацията.

Как се информират българите

Повече от половината анкетирани (53%) следят новините ежедневно, като интересът нараства с възрастта. Докато при хората между 20 и 29 години този дял е 31%, при групата 40–50 години той достига 63%.

В същото време се наблюдава и тенденция към умишлено избягване на новини – 39% от респондентите заявяват, че понякога съзнателно не се информират. При най-младите този процент достига 47%, като основните причини са негативният характер на новините, стресът, липсата на време и интерес.

По отношение на каналите за информиране телевизията остава водещ източник (75%), следвана от Facebook (65%) и новинарските сайтове (43%). Данните подчертават ясно разделение между поколенията – по-младите разчитат повече на социалните мрежи, докато по-възрастните предпочитат традиционните медии.

Масово излагане на дезинформация

Проучването показва, че дезинформацията е широко разпространена – 88% от анкетираните са попадали на съдържание, което считат за фалшиво или подвеждащо. Всеки втори заявява, че среща съмнителни новини поне веднъж седмично.

Въпреки това 63% твърдят, че проверяват информацията, преди да ѝ се доверят или да я споделят. Освен основните методи, част от потребителите използват и неформални подходи като четене на коментари (24%) или обсъждане с близки (22%). Само 9% проверяват фактите чрез специализирани сайтове, което поставя въпроси относно популярността и достъпа до такива ресурси.

Интересен парадокс е високото самочувствие на потребителите – над 75% смятат, че могат да разпознават манипулативно съдържание, а 79% вярват, че могат да открият влияние от икономически, политически или религиозни фактори. Въпреки това 38% признават, че са били подвеждани от невярна информация.

Емоции, среда и технологии като фактори

Сред основните причини, които затрудняват разпознаването на фалшиво съдържание, се открояват динамичната медийна среда и огромният обем информация. За 59% интензивният новинарски поток е проблем, а 42% посочват големия брой медии като затруднение.

Допълнителни фактори са недоверието към медиите (41%) и липсата на време за проверка (38%). Значителна роля играят и емоциите – всеки втори е склонен да не проверява информация, която съвпада с личните му убеждения.

Социалната среда също оказва влияние – 63% от анкетираните се доверяват повече на съдържание, споделено от познат човек, въпреки че всеки пети признава, че в неговия кръг често се разпространяват съмнителни новини.

Сериозно предизвикателство се оказват и новите технологии. Почти една трета от участниците посочват, че все по-реалистичното AI-генерирано съдържание затруднява разпознаването на автентичност. Близо половината дори са били обект на опити за измама чрез фалшифицирани гласове или видеа.

Нов фокус върху медийната грамотност

Проучването е част от програмата на Yettel „Безопасен интернет и развитие на дигиталните умения“, която през 2026 г. отбелязва своята 20-годишнина и поставя нов акцент върху медийната грамотност.

Компанията планира обучения за ученици, учители и студенти, насочени към по-добро разбиране, оценка и проверка на съдържание. Сред инициативите са ролеви игри, практически ресурси и наръчници за разпознаване на AI-генерирани материали.

Данните от изследването ясно показват, че въпреки увереността на потребителите, дезинформацията остава сериозно предизвикателство, което изисква системни усилия за повишаване на критичното мислене и дигиталната култура.