На този ден в технологиите: Преди 69 години „Спутник-1“ поставя началото на космическата ера

На 4 октомври 1957 г. Съветският съюз извежда в орбита „Спутник-1“ – първия създаден от човека изкуствен спътник на Земята. Малката метална сфера няма камери, сложен компютър или впечатляващ набор от научни инструменти. Основният ѝ товар са радиопредаватели, изпращащи характерен сигнал, който може да бъде приеман от Земята.

Но това е достатъчно.

За първи път създаден от човека обект обикаля планетата. NASA определя изстрелването като събитието, поставило началото на космическата ера, а последиците му ускоряват развитието на ракетните технологии, спътниковите системи и космическите програми на СССР и САЩ.

Една метална сфера с четири антени

„Спутник-1“ е забележително прост в сравнение дори с най-малките съвременни спътници.

Корпусът представлява полирана метална сфера с диаметър около 58 см, от която излизат четири антени. Масата на спътника е 83,6 кг.

Вътре има радиопредаватели и батерии. Предавателите работят на честоти 20,005 и 40,002 MHz и изпращат повтарящи се импулси – прочутото „бийп-бийп“, което скоро може да бъде приемано от радиостанции и радиолюбители по света.

Този прост сигнал има огромен ефект. Всеки, който успява да го приеме, получава пряко доказателство, че над Земята преминава създаден от човека обект.

Надпреварата за първия спътник

„Спутник-1“ не се появява изолирано. Между юли 1957 и декември 1958 г. се провежда Международната геофизична година – мащабна международна научна инициатива за изучаване на Земята. И САЩ, и СССР обявяват намерението си да изведат изкуствен спътник.

В Съветския съюз работата е ръководена от Сергей Корольов, една от ключовите фигури в съветската ракетна и космическа програма.

Първоначалната идея е за значително по-голям и сложен научен спътник. Разработката му обаче се забавя и екипът на Корольов преминава към много по-проста конструкция, която може да бъде завършена по-бързо.

Резултатът е „Спутник-1“.

4 октомври 1957 г.

Спътникът е изстрелян с ракета, базирана на съветската Р-7, от площадка в Казахстан, която днес е част от космодрума Байконур.

„Спутник-1“ успешно достига орбита около Земята. Една обиколка на планетата му отнема приблизително 96 минути.

Интересен детайл е, че наблюдаваният от Земята ярък обект в много случаи всъщност е голямата степен на ракетата, която също достига орбита, а не значително по-малкият „Спутник-1“.

Радиосигналът на самия спътник обаче може да бъде засечен.

И новината бързо обикаля света.

„Бийп“, който променя света

Самият „Спутник-1“ е сравнително елементарен апарат. Истинското му значение е демонстрацията, че е възможно създаден от човека обект да бъде ускорен достатъчно, за да остане в орбита около Земята.

Постижението има не само научно и технологично, но и очевидно военно значение.

Р-7 е разработвана като междуконтинентална балистична ракета. Ако една държава разполага с технология, способна да изпрати спътник в орбита, тя демонстрира и възможности за пренасяне на товар на огромни разстояния.

Затова реакцията в Съединените щати далеч надхвърля интереса към един научен експеримент.

Изстрелването изненадва американската общественост и се превръща в мощен стимул за ускоряване на американската космическа програма. Започва периодът, останал в историята като космическата надпревара.

Американският отговор

САЩ вече разработват собствен спътник в рамките на програмата Vanguard, но успехът на „Спутник-1“ значително увеличава политическия и обществения натиск.

На 6 декември 1957 г. опитът за изстрелване на Vanguard TV-3 завършва с експлозия непосредствено след старта.

Успехът идва няколко седмици по-късно.

На 31 януари 1958 г. САЩ успешно извеждат Explorer 1 – първия си изкуствен спътник. Той носи научно оборудване, чиито измервания допринасят за откриването на радиационните пояси на Ван Алън.

Но последствията от „Спутник-1“ отиват много по-далеч.

През юли 1958 г. американският президент Дуайт Айзенхауер подписва National Aeronautics and Space Act, с който е създадена NASA. Новата агенция започва официална работа на 1 октомври 1958 г.

Само година след „Спутник-1“ САЩ вече разполагат с нова гражданска космическа агенция.

Само началото

СССР също продължава с бързи темпове.

Само месец след първия спътник, на 3 ноември 1957 г., е изстрелян „Спутник-2“. На борда му е кучето Лайка – първото животно, изведено в орбита около Земята.

Следват първите сонди към Луната, полетът на Юрий Гагарин през 1961 г., който го превръща в първия човек в Космоса, полетът на първата жена Валентина Терешкова през 1963 г. и първото излизане на човек в открития Космос.

От другата страна на надпреварата САЩ постепенно концентрират огромни ресурси върху програмата Apollo.

На 20 юли 1969 г., по-малко от 12 години след изстрелването на „Спутник-1“, хора за първи път стъпват на Луната.

Малката сфера от 1957 г. се оказва началният сигнал за един от най-интензивните периоди на технологично развитие през XX век.

„Спутник-1“ работи само няколко седмици

Активният живот на първия изкуствен спътник всъщност е много кратък.

Батериите му се изтощават на 26 октомври 1957 г., около три седмици след изстрелването, и радиосигналът спира. „Спутник-1“ обаче продължава да обикаля Земята още няколко месеца.

На 4 януари 1958 г. навлиза обратно в атмосферата и изгаря.

Физически първият изкуствен спътник прекарва в Космоса само около три месеца.

Технологичното му наследство продължава и днес.

От „Спутник-1“ до GPS и интернет от Космоса

69 години по-късно изкуствените спътници са толкова важна част от инфраструктурата ни, че рядко се замисляме за тях.

Сателитните системи се използват за навигация, телекомуникации, телевизия, метеорология, картографиране, наблюдение на Земята и научни изследвания.

GPS и останалите глобални навигационни системи позволяват на смартфона или автомобила да определят местоположението си. Метеорологичните спътници наблюдават атмосферата и развитието на бури. Други апарати осигуряват комуникации и интернет достъп, а космическите телескопи наблюдават Вселената извън ограниченията на земната атмосфера.

Днешните спътници са несравнимо по-сложни от „Спутник-1“.

Но всички те имат един общ исторически предшественик.

69 години космическа ера

На 4 октомври 1957 г. „Спутник-1“ не прави впечатляващи снимки на Земята. Не предава телевизия. Не предлага навигация. Не разполага дори със сложен набор от научни инструменти.

Той просто обикаля планетата и изпраща радиосигнал.

Но именно това е достатъчно, за да покаже, че изпращането на създадени от човека апарати в Космоса вече не е научна фантастика.

За по-малко от 12 години пътят от първото „бийп“ в орбита стига до човешки стъпки върху Луната.

Днес спътниците са част от технологичната инфраструктура, върху която разчитаме ежедневно.

А всичко започва с една полирана метална сфера с четири антени, изстреляна на 4 октомври 1957 г.