На този ден в технологиите: Преди 35 години Linux прави първите си стъпки към света
На 5 октомври 1991 г. Линус Торвалдс публикува съобщение в дискусионната група comp.os.minix, с което прави версия 0.02 на Linux достъпна за по-широк кръг потребители и разработчици. Тогава проектът все още е малък експеримент за компютри с процесори Intel 386, а самият Торвалдс едва ли може да предвиди мащаба, който ще достигне през следващите десетилетия.
35 години по-късно Linux стои в основата на огромна част от съвременната технологична инфраструктура. Ядрото се използва в сървъри и облачни платформи, суперкомпютри, смартфони с Android, телевизори, автомобили, мрежово оборудване и множество вградени устройства. Linux Foundation го определя като един от най-мащабните съвместни софтуерни проекти в историята.
Всичко започва като личен проект
През 1991 г. Линус Торвалдс е студент по компютърни науки в Университета на Хелзинки. Той започва работа по собствено ядро на операционна система за своя компютър с процесор Intel 80386.
Една от отправните точки е MINIX – Unix-подобна операционна система, разработена от професор Андрю Таненбаум основно с образователна цел. Торвалдс обаче иска система, която да използва по-пълно възможностите на неговия хардуер.
На 25 август 1991 г. той публикува вече прочутото съобщение в comp.os.minix, в което обяснява, че разработва свободна операционна система за 386 и 486 AT съвместими компютри.
Тогава Торвалдс описва начинанието като хоби проект и предполага, че то няма да стане голямо и професионално като GNU.
Историята се развива по съвсем различен начин.
Linux 0.01 идва през септември
Има важна особеност около рождения ден на Linux. Всъщност няколко дати могат да претендират за това определение.
25 август е датата на първото публично съобщение на Торвалдс. На 17 септември 1991 г. се появява Linux 0.01. Според историческия анализ на Linux Foundation тази версия съдържа 88 файла и 10 239 реда код и работи само върху архитектура i386.
Версия 0.01 обаче не е обявена широко. Самият Торвалдс впоследствие обяснява, че тя е представлявала основно изходен код за хората, които вече са проявили интерес към проекта.
Така стигаме до 5 октомври 1991 г.
5 октомври и Linux 0.02
На тази дата Торвалдс отново пише в comp.os.minix. Темата на съобщението е „Free minix-like kernel sources for 386-AT“.
Този път той обявява, че проектът е достигнал етап, в който е достатъчно използваем, за да предостави изходния код за по-широко разпространение.
Става дума за Linux 0.02.
Торвалдс посочва, че вече успешно е стартирал Bash, GCC, GNU Make, GNU Sed и други инструменти. Изходният код може да бъде получен от FTP сървъра nic.funet.fi във Финландия.
Това все още е система за ентусиасти. За компилирането ѝ е необходим MINIX-386, изисква се AT-съвместим твърд диск и EGA или VGA графика, а Торвалдс предупреждава, че потребителят трябва да има сериозни технически познания, за да я подкара.
Днешната представа за Linux дистрибуция, която може да бъде инсталирана с няколко клика, е много далеч.
Но най-важното вече е налице – кодът е достъпен и други разработчици могат да започнат да работят върху него.
Какво всъщност е Linux?
Тук има и една терминологична особеност, която често се пропуска.
Linux в тесния технически смисъл е ядрото, а не цялата операционна система. Ядрото управлява основни задачи като работата с процесора, паметта, устройствата и изпълняваните програми.
За изграждането на пълноценна операционна система около него са необходими множество други компоненти. Голяма част от ключовите инструменти в ранните Linux системи идват от проекта GNU. По-късно се появяват различни дистрибуции, които комбинират Linux ядрото със системни инструменти, графична среда, пакетен мениджър и приложения.
Именно затова днес съществуват Ubuntu, Debian, Fedora, Arch Linux и множество други Linux дистрибуции, които могат да изглеждат и да се държат доста различно, въпреки че използват едно и също семейство ядра.
От един студент до хиляди разработчици
Една от най-съществените особености на Linux е начинът му на разработка.
Проектът постепенно привлича програмисти от целия свят. Вместо кодът да бъде създаван единствено от една компания, разработката се превръща в глобално сътрудничество между независими програмисти и инженери, работещи за множество технологични компании.
Мащабът на промяната се вижда добре при сравнение с първата версия.
Linux 0.01 съдържа малко над 10 000 реда код. Към версия 5.8 през 2020 г. Linux Foundation отчита над 28 милиона реда, 69 325 файла и поддръжка на повече от 30 основни хардуерни архитектури. До този момент в развитието на ядрото вече са участвали над 20 000 души.
Linux излиза от персоналния компютър
Любопитното е, че въпреки началото си като проект за персонални компютри, Linux постига най-голямото си влияние далеч извън традиционния настолен PC.
Ядрото постепенно се превръща в основа за сървърна инфраструктура и облачни услуги. Неговата възможност да бъде адаптирано към различни архитектури го прави подходящо и за вградени системи – от рутери и телевизори до индустриално оборудване.
Linux има особено силно присъствие и при високопроизводителните изчисления. Историческите данни на TOP500 показват как Linux постепенно измества различните Unix системи при най-мощните суперкомпютри.
Но вероятно най-масовата среща на обикновения потребител с Linux днес е в джоба му.
Linux е и във вашия Android смартфон
Android използва модифицирано Linux ядро. Това означава, че милиарди смартфони, таблети и други устройства носят в основата си технологичен наследник на проекта, започнат от Торвалдс през 1991 г.
Това не превръща Android в традиционна Linux дистрибуция – потребителското пространство, интерфейсът и софтуерната платформа са различни. В основата обаче стои Linux kernel.
Linux Foundation посочва още автомобили, телевизори, научно оборудване, борсови системи и други категории като области, в които Linux намира приложение.
Така операционното ядро, създадено първоначално за един 386-базиран компютър, постепенно достига до устройства, които нямат почти нищо общо с машината, върху която започва разработката му.
От Linux до Git
Историята има и още едно важно технологично продължение.
С увеличаването на броя разработчици управлението на промените в Linux става все по-сложно. След години използване на различни решения през 2005 г. Линус Торвалдс създава Git – система за контрол на версиите, разработена първоначално именно за нуждите на Linux kernel.
Git впоследствие се разпространява далеч извън Linux и се превръща в един от основните инструменти в съвременната софтуерна разработка.
Така проектът от 1991 г. оказва влияние не само чрез самото ядро, но и върху начина, по който днес се разработва софтуер.
35 години по-късно
Съобщението на Линус Торвалдс от 5 октомври 1991 г. изглежда изключително скромно от днешна гледна точка.
Linux 0.02 е предназначен за сравнително тесен кръг технически ентусиасти. Не разполага с модерна графична среда, не е лесен за инсталиране и дори все още зависи от MINIX за част от процеса по подготовката му.
Но основният принцип вече е там – кодът може да бъде разглеждан, променян и подобряван от други хора.
През следващите 35 години именно този модел помага Linux да премине от студентски експеримент до технологична основа за огромна част от съвременната изчислителна инфраструктура.
А едно от най-интересните неща в историята му остава контрастът между началото и резултата: проектът, който Торвалдс през август 1991 г. представя като свое хоби, днес работи в устройства и системи по целия свят.