Хубава си, моя горо (амазонска)

В навечерието на студените вечери, когато започваме да пускаме парното, да палим печката или да настройваме климатика да „духа“ топло, някои от нас обичат да поглеждат земното кълбо и да си представят онези кътчета, където е вечно лято и морската вода е идеална за разхлаждане от жегите. Няма да коментираме страничните ефекти от цялото това отопление, като неприятните миризми и ужасният смог, обхващащ големите градове. Именно от едно от тези райски кътчета на земята идват лоши новини. Белите дробове на планетата се задъхват- и докато това не е новина, то мнозина не знаят, че тропическите гори вече изпускат повече CO2 отколкото абсорбират.

Растенията поглъщат до ¼ от годишните емисии на въглероден диоксид, изхвърлен в атмосферата като резултат от изгарянето на изкопаеми горива. Но засушаването, до което доведоха рекордните жеги през тази година в Централна и Западна Европа, горските пожари и бури, всички тези събития водят до намаляване на продуктивността на растенията. Недостигът на вода допринася за по-неуспешната борба на растителните видове с патогените и насекомите.

Но да се върнем към Амазония и белите дробове – огромното обезлесяване на тропическите региони е причина тези гори да изхвърлят в атмосферата повече въглероден диоксид, отколкото усвояват, губейки важната си историческа роля на природен защитник срещу климатичните проблеми. Все още Латинска Америка води с 60% дял на усвояване на въглеродния диоксид, следвана от Африка с 24% и Азия с 16%, но този дял намалява и то не поради увеличаването на поглъщането на въглероден диоксид от горите на другите континенти, а поради обезлесяване.

Горите преработват въглерода в стъбла, листа и корени. Ефектът на обезлесяване е ясен – намаляване на дърветата, които абсорбират въглеродния диоксид. И макар че обезлесяването е лесно забележимо ( често чрез сателитни снимки) то другите моменти, като болести и селективното отглеждане на определени видове растения, води също до значително намаление на усвоения въглероден диоксид. А горенето на дървесина води до изхвърлянето на въглероден диоксид и увеличаването му в атмосферата.

Затоплянето има и положителни ефекти – напр. морската трева се разпространява на север и допринася за изхранването на северни видове като сьомга. За съжаление същото това увеличение на въглероден диоксид в атмосферата води до промяна на киселинността на океаните, което от своя страна пречи на разпространението същите тези морски растения. И дори да намалим драстично въглеродните емисии днес, на океана ще му бъдат нужни хилядолетия да намали киселинността на водата.

Положителните примери

Има отделни „острови“ борещи се наистина успешно с обезлесяването ( напр. Коста Рика, която от Втората световна война до наши дни е загубила 80% от горите си, сега полага неимоверни усилия за възстановяването ѝ); същата тази държава с БВП от 57.7 млрд щ.д. за 2017. (за сравнение БВП на България за същата година е 52.4 млрд. щ.д.), съумява да възстанови горите, съхранявайки биоразнообразието си, като правителството обяви плановете си за забрана на пластмасовите опаковки за еднократна употреба от 2021г. С волята на правителството държавата се превърна и в първенец по задоволяване на нуждите от електроенергия от възобновяеми източници (300 дни от годината Коста Рика е потребявала само електроенергия от възобновяеми източници), но усилията трябва да са на всички фронтове, вкл. и нашата основна роля на потребители;

Камен Златанов