София и умните градове – 2020

През изминалата седмица се състоя годишната конференция Knowledge city 2020, посветена на темите за управление и развитие на градовете, градоустройството и най-новите технологии. Тази година отново имаше редица интересни дискусии и презентации, показващи нови и вече работещи проекти на общините в България. Сред участниците се откроиха Деница Николова (заместник-министър в МРРБ), Таня Христова (кмет на Община Габрово) и Камелия Славейкова (Изпълнителен директор на Shell Bulgaria).

Заедно можем повече

Една от основните теми на събитието бе взаимодействието между бизнес и местна власт. Част от темата бе внедряването на електронно разрешително за строеж, което се разработва в рамките на работна група към регионалното министерство. Цифровизацията на процедурата по издаване на разрешително за строеж е по искане на Националната асоциация на строителните предприемачи (НАСП), като моделът вече работи успешно в Сърбия и Македония. Според Георги Шопов, председател на НАСП, въвеждането на електронното разрешително ще допринесе за намаляване на административната тежест за бизнеса, както и за съкращаване на срока за издаване на документа чрез навременен контрол. Сред очакваните допълнителни позитиви е увеличаването на конкуренцията сред строителите и навлизането на чужди инвеститори в жилищното строителство. Възможно е проектът да бъде тестван пилотно в Габрово.

Сред лекторите бе и Владимир Данаилов, заместник-кмет на София с ресор „Дигитализация, иновации и икономическо развитие“. От 2019г. София е част от Eurocities – партньорска мрежа от над 140 града от 39 държави. Чрез Eurocities градската управа има достъп до най-добрите практики, прилагани в редица големи градове. Умните градове не са просто внедрени софтуерни решения за улесняване на гражданите, а цялата екосистема. Гражданите днес губят средно по 5 дни на година за дейности, свързани с държавни или общински институции. Стремежът на Столична община е намаляване на тези пет дни, чрез увеличение на предлаганите електронни услуги за граждани от 50 на 200. Сред целите е и създаването на консултативен борд съвместно с бизнеса и изграждане на публично-частни партньорства, каквото се очаква да бъде партньорството за предгаровото и задгаровото пространства на Централна гара.

Мобилността през новото десетилетие

Според международната агенция по енергетика се очаква нарастване на глобалното търсене на енергия с над 25% до 2040г. и увеличаване на потреблението на петрол и газ. Това е продиктувано отчасти и поради нарастване на световното население – до 10 млрд. души през 2050г. Изпълнителният директор на Shell Bulgaria, Камелия Славейкова представи приноса на компанията в намаляването на въглеродния отпечатък чрез предлагане на нисковъглеродни горива – биокеросин за въздушния транспорт и водород, втечнен природен газ и електроенергия за сухопътния транспорт. Компанията вече е реализирала 11 станции в България за зареждане на електромобили.

Сред основните предизвикателства на производителите на електрически превозни средства е рециклирането на батериите им. С такова предизвикателство са се сблъскали и Lime. Техните скутери са почти изцяло рециклируеми с изключение на батериите им. Към настоящия момент повечето батерии се озовават на сметищата или се складират, но без възможност за рециклиране. През 2030г. се очаква електрическите автомобили да бъдат над 140 млн. в цял свят, т.е. над 11 млн. тона използвани батерии.  

Бъдещето не е само електрическо

Въпреки че до 2050 г. очакванията са слънчевата енергия да се превърне в основен енергиен източник, изкопаемите горива ще продължат да бъдат ползвани, тъй като част от индустриите не могат да ги заменят изцяло с алтернативни горива.
Горивата на новото десетилетие ще бъдат биогоривата, водородът, електричеството и газът – било то синентичен дизел от природен газ (GTL), втечнен природен газ (LNG) или възобновяем природен газ (BIO LNG).

Всички сме отговорни

Намаляването на емисиите е отговорност не само на отделните държави, но и на компаниите и гражданите. Бизнесът може да ограничи емисиите чрез увеличаване на енергийната ефективност и внедряване на нови технологии. Гражданите от своя страна могат да влияят чрез промяна на потребителските си нагласи – ограничаване на шофирането, споделени автомобили, обществен транспорт и компенсиране на емисии. Компенсирането на емисии вече ефективно работи в някои държави, където потребителят по свое усмотрение може да избира зелени източници на консумираната от него електроенергия, за което заплаща и по-висока цена.

Умните градове към момента може и да изглеждат по-скоро утопични, но развитието на обществото е пряко свързано с тях и всички ние сме отговорни за подобряването на градската среда.