Проучване на Revolut: за какво и колко спестяват българите?

С приближаването на края на годината Revolut попита над 1000 българи за поведението им по отношение на спестяванията и подхода им към личните финанси. Защо българите спестяват и кои са основните пречки, които им пречат да спестяват? Резултатите са от проучване, проведено от Dynata през септември 2024 г.

За 43% от анкетираните българи финансовото благополучие означава да имат контрол върху личните си финанси и винаги да знаят, че разполагат със защитна мрежа. Да си съобразителен е важно за спокойствието на клиентите, а 36% от анкетираните свързват спестяването със спокойствието на фонд за спешни случаи. 25% от анкетираните просто спестяват за бъдещите си почивки, а 19% – за лични удоволствия.

Поколението на Милениалите спестява предимно за децата (18% срещу 13% средно за страната). Представителите на Поколенията Z и Бумърите спестяват за своята финансова сигурност и спокойствие (по 47%). По-малко загрижени за финансовото си благосъстояние са анкетираните на възраст между 45 и 54 години (40%). По-младото поколение (18-24 г.) е най-заинтересовано от това парите им да се увеличават, като 9% от анкетираните декларират, че спестяват заради лихвата (срещу 5% средно за страната). Същото поколение спестява в по-висока степен за лични удоволствия (37% спрямо 19% средно за страната).

Възрастните над 65 години заделят пари предимно за коледни подаръци за семействата си (9% спрямо средно 8%), докато при Поколението Х (45-54 г.) делът на потребителите, които спестяват за спешни случаи, е най-висок (43% спрямо средно 36%). Жените заделят повече пари за образование, отколкото българските мъже (10% срещу 5%).

Какво пречи на българите да спестяват? Четирима от 10 българи не могат да спестяват заради непредвидени разходи. 31% се оплакват от липсата на разполагаем доход. Повишаването на разходите за живот е третата най-голяма причина за липса на спестявания (25%). 8% от анкетираните предпочитат първо да платят задълженията си, като същият процент от анкетираните посочват ниските лихви като пречка за спестяване.

Постигането на висок стандарт на живот винаги е важно за българите, но 6 от 10 местни респонденти е трябвало да използват парите от спестовната си касичка, за да поддържат разходите на хората около тях. Само 41% от анкетираните остават ангажирани с целите си и не се поддават на натиска на семейството или приятелите да купуват различни стоки.

Четирима от 10 българи имаха разходи за стоки, които не можеха да избегнат, а 16% заявиха, че трябваше да купуват артикули, които техните приятели могат да си позволят. 5% казват, че трябваше да използват спестяванията си, за да поддържат стандарт на живот, подобен на този, рекламиран в социалните медии. 11% отговарят, че нямат спестявания и по този начин натискът от групата, приятелите, семейството или социалните медии е по-слаб. Жените (46%) усещат по-голям натиск, идващ от приятели, докато мъжете устояват на изкушението по-добре от дамите (33% срещу 27%).

Милениалите са поколението с по-висока склонност към харчене под социален натиск (49% срещу средно 42%). Възрастовият сегмент 18-24 г. е бил най-засегнат от покупки на стоки и услуги, които не са могли да си позволят (26% срещу средно 16%), докато представителите на Поколението X (45-54 г.) са отговорили в по-голяма степен, че не са имали спестявания (14% срещу 11%).

Две трети от участниците в проучването казаха, че биха отложили спестяването в полза на краткосрочното удовлетворение. 28% смятат, че поради непредсказуемите времена е по-добре да се търси краткосрочно щастие, докато 21%, въпреки че желаят да спестяват, стигат до харчене. 17% от анкетираните са скептични, че ще успеят да спестят, като по този начин предпочитат да харчат за мигновено удовлетворение.

Едва 26% от българите са посветени на изпълнението на големи планове и дългосрочни цели, като по-голяма е ангажираността сред над 35-годишните потребители.

Повечето българи (47%) биха се отказали от покупката на нов автомобил, ако трябва да избират между тази важна придобивка или виновно удоволствие, като по-висок е делът сред над 45-годишните (55%). 35% биха спрели да спестяват за ново жилище (с най-висок процент от 43%, в сегмента 18-24 г.), 21% – да започнат собствен бизнес, 9% биха отложили раждането на деца (най-високият процент от 29% е в сегмента 18-24 г.).

Мъжете предпочитат да забравят за покупката на нов автомобил (48%) и ново жилище (37%), докато дамите биха предпочели да отложат собствения си бизнес (18%).

Гъвкавите парични фондове на Revolut

От юли 2023 г. българските клиенти на Revolut могат да инвестират парите си в различни фондове на паричния пазар (GBP, EUR, USD) с Гъвкави парични фондове. Местните клиенти предпочитат да инвестират във фонд на паричния пазар в евро (55% от всички активи, съхранявани от българските клиенти в Гъвкави парични фондове) и във фонд на паричния пазар в американски долари (35% от всички активи), докато фондът в GBP привлича 10% от общо инвестираните суми. Средната инвестирана сума в Гъвкави парични фондове от местните клиенти е 4670 EUR, 2500 GBP и 7260 USD, към октомври 2024 г.

Като добавят средства в Гъвкави парични фондове, клиентите инвестират във фонд на паричния пазар по техен избор – предлагане на лихви в съответствие с лихвите на паричния пазар, което означава, че когато лихвените проценти на централната банка са високи, доходността на фонда е също толкова висока (и обратното). При такива сценарии фондовете на паричния пазар обикновено предлагат по-високи лихвени проценти от традиционните спестовни сметки, въпреки че капиталът и лихвите не са гарантирани. Тези фондове на паричния пазар имат най-нисък рейтинг на риск сред този вид инвестиции (1 от 7). Инвестициите на клиентите са застраховани от Литовската схема за застраховане на отговорността към инвеститорите до 22 000 € (инвестиционните рискове са изключени от покритието).