Starlink набира скорост в Европа, а България е №1 по активност според Ookla

Сателитният интернет чрез нискоорбитални (LEO) спътници постепенно се превръща от нишово решение в реална алтернатива за свързаност в части от Европа, където традиционните фиксирани мрежи все още оставят „бели петна“. Това показва нов анализ на Ookla Research, базиран на данни от Speedtest Intelligence за първото тримесечие на 2026 г.

Според доклада Starlink на SpaceX продължава да разширява присъствието си на континента, като услугата е най-видима именно в държави и региони, където оптичната инфраструктура е ограничена, изгражда се по-бавно или е трудно приложима заради географски особености.

България е на първо място по дял на Starlink тестовете в Европа

Един от най-интересните акценти в анализа е свързан с България. Страната ни оглавява класацията по дял на Starlink Speedtest пробите сред фиксираните интернет тестове в Европа през Q1 2026.

Според Ookla делът на Starlink тестовете у нас достига около 8%, което поставя България пред Гърция и Хърватия, които са с приблизително 6%.

Това обаче идва с интересен парадокс. Въпреки високата активност, България е и държавата с най-ниска отчетена медианна скорост на Starlink в изследването – 61.06 Mbps при download. Освен това страната е единственият пазар в анализа, при който скоростите на Starlink отбелязват спад на годишна база – около 5%.

Според Ookla тази комбинация вероятно подсказва за концентрирано или по-тежко натоварване върху наличния сателитен капацитет в определени райони.

Starlink става значително по-бърз в Европа

Като цяло данните за Европа показват сериозно подобрение на производителността на Starlink през последната година.

Медианната скорост за download в 27 анализирани европейски пазара се е повишила от 114.05 Mbps през Q1 2025 до 165.71 Mbps през Q1 2026, което представлява ръст от около 45%.
Подобрение е отчетено в 26 от 27 пазара.

Сред лидерите по скорости са:

Латвия – 232.51 Mbps
Гърция – 196.31 Mbps
Хърватия – 188.02 Mbps

Най-голям ръст на годишна база е отчетен в:

Кипър
Полша
Латвия

Ookla посочва, че подобренията са свързани както с разширяването на спътниковата констелация, така и с увеличаването на броя наземни станции.

Starlink е най-силен там, където оптиката все още изостава

Анализът подчертава, че Starlink не се превръща в директен заместител на оптичните мрежи, а по-скоро допълва инфраструктурата там, където традиционният интернет остава труден или скъп за изграждане.

Като пример е посочена Гърция, където географията с множество острови и планински райони затруднява универсалното покритие с високоскоростен фиксиран интернет.

В страната Starlink достига медианна скорост от 196.31 Mbps, докато средната скорост на фиксираните мрежи е 94.29 Mbps.

Латвия също демонстрира подобна тенденция, като Starlink там е с над 85 Mbps по-бърз от националната медианна скорост на фиксираните мрежи.

В държави с масова оптика ролята на Starlink остава ограничена

В държави с добре развита оптична инфраструктура Starlink остава значително по-малък фактор.

Ookla отбелязва, че в Дания, Финландия, Нидерландия, Люксембург, Словения и Малта делът на Starlink тестовете е под 1%.
Румъния е определена като интересен пример, тъй като въпреки големите селски райони страната има изключително силно оптично покритие и много конкурентни цени благодарение на масовите инвестиции в оптични мрежи през последните години.
Испания също е дадена като пример за държава, в която силната оптична инфраструктура и държавните програми за сателитно покритие ограничават нуждата от масово използване на Starlink.

Европа подготвя по-широк LEO пазар
Докладът подчертава, че Starlink вече не е единственият значим играч в LEO сегмента.

Според Ookla:

Eutelsat OneWeb вече разполага с над 600 LEO спътника
Amazon Leo има над 300 разположени спътника към април 2026 г.
Европейската програма IRIS² планира 290 спътника с фокус върху суверенна и защитена свързаност

Това подсказва, че сателитният интернет постепенно се превръща в ключов елемент от бъдещата европейска свързаност, особено за труднодостъпни райони, резервна инфраструктура и критични услуги.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *