Българският дигитален портфейл трябва да е готов до края на 2026 г.

Първият етап от въвеждането на дигитален портфейл в България трябва да бъде завършен до края на 2026 г. Чрез него гражданите ще могат електронно да удостоверяват самоличността си пред държавните институции и първоначално да използват ограничен набор от свързани услуги. Това заяви министърът на иновациите и дигиталната трансформация Иван Василев в предаването „Лице в лице“ по bTV.

Дигиталният портфейл няма да бъде средство за разплащане и въвеждането му не означава премахване на парите в брой, подчерта Василев. Основната му функция ще бъде електронната идентификация – държавната администрация да може да потвърди самоличността на човека, който заявява определена услуга.

Сред посочените потенциални приложения са подаването на данъчна декларация, проверката на информация в НОИ, достъпът до здравни услуги, подмяната на лични документи и използването на услуги на КАТ. Идеята е постепенно повече административни услуги да могат да бъдат заявявани дистанционно след идентификация чрез портфейла.

Мобилно приложение и единен портал през 2027 г.

Първата версия, очаквана до края на тази година, няма да включва всички планирани възможности. На този етап гражданите трябва да получат електронна идентификация и достъп до ограничен брой услуги.

По-същественото разширяване се планира за началото на 2027 г. Предвижда се създаването на мобилно приложение и интернет портал, които да се превърнат в единна точка за достъп до електронните услуги на държавата.

Целта е постепенно да отпадне необходимостта потребителите да преминават през множество държавни сайтове, да използват различни пароли и отделни механизми за идентификация. Вместо това услугите трябва да бъдат събрани на едно място и достъпът до тях да става чрез общ механизъм за удостоверяване на самоличността.

По думите на Василев работата по дигиталния портфейл е била в застой в продължение на около две години и половина и е възобновена след встъпването му в длъжност през май. „За мен това е загубено време, това са загубени възможности България да води“, коментира той.

Предстоят и нови инструменти за контрол на обществените поръчки

Министърът коментира и развитието на системата „Сигма“, която позволява проследяване на информация за разходването на публични средства чрез обществени поръчки. По думите му платформата регистрира средно над 30 000 посещения дневно.

Втората версия на системата трябва да бъде пусната през септември и да бъде свързана с Търговския регистър и информация от декларациите за политически свързани лица. Целта е по-лесно да се откриват връзки между хора на публични позиции, компании и обществени поръчки. Според посочените от министъра данни през последните пет години над 17,7 млрд. евро са изразходвани за обществени поръчки, при които е имало само един участник.

За 2027 г. са планирани следващи версии на „Сигма“. Те трябва да добавят предварителен контрол върху възлагането на обществени поръчки и възможност за сравнение между цените, на които държавата купува определени стоки и услуги, и средните им пазарни стойности. За част от функционалностите ще бъдат необходими законодателни промени.

Източник: bTV Новините, „Лице в лице“