Дори обикновената активност в социалните мрежи може да разкрива чувствителна информация

Ново изследване насочва вниманието към един по-малко очевиден аспект на поверителността в социалните мрежи – информацията, която може да бъде изведена за потребителите от привидно обикновената им онлайн активност. Дори без човек директно да споделя чувствителни данни, комбинацията от харесвания, взаимодействия, местоположение и други действия може да даде информация за политически възгледи, религиозни предпочитания, потребителски навици и личностни характеристики.

Изводите са част от обзор на съществуващи изследвания, публикуван в International Journal of Management Concepts and Philosophy и представен от TechXplore. Авторите разглеждат нарушения на поверителността, действащите регулаторни рамки и отговорностите както на платформите, така и на самите потребители.

Дигиталната следа е повече от публикациите ни

Основният проблем според изследователите не е непременно информацията, която хората съзнателно решават да публикуват. Значение има и това, което може да бъде установено впоследствие чрез събиране, индексиране и анализиране на онлайн активността.

Практически всяко взаимодействие допринася към т.нар. дигитална следа. Тя може да включва информация за действия, местоположение, контакти и взаимодействия с друго съдържание и потребители.

След като тези данни бъдат събрани и анализирани заедно, от тях потенциално могат да бъдат направени изводи, които не са очевидни при разглеждането на отделно действие.

Например потребителят може никога да не е посочвал директно политическите или религиозните си възгледи. Неговите взаимодействия с определено съдържание обаче могат да предоставят достатъчно сигнали, за да бъдат направени предположения за тях.

Подобен подход може да се използва и за определяне на потребителските навици, интересите и определени личностни характеристики.

Проблемът е и кой интерпретира информацията

Това разширява значително традиционната представа за поверителността онлайн. Според разглежданото изследване въпросът вече не е единствено дали определена информация е публична или скрита.

Значение има и контролът върху това кой може да получава достъп до събраните данни, да ги комбинира и впоследствие да ги интерпретира.

Изследователите свързват този контрол с по-широки понятия като личната автономност, гражданските свободи и демократичното участие. От тази гледна точка поверителността не означава просто възможността човек да пази определена информация в тайна, а да има контрол върху начина, по който сведенията за него се използват.

Това поставя под въпрос и често срещания аргумент, че хората, които „нямат какво да крият“, не трябва да се притесняват от събирането на информация. Според авторите поверителността трябва да бъде разглеждана като право човек да определя кой получава достъп до лични аспекти от живота му.

Алгоритмите променят представата за поверителност

Социалните платформи допълнително усложняват ситуацията заради мащаба на събираните данни и възможностите за автоматизирания им анализ.

В миналото човек в по-голяма степен е можел сам да определя каква информация да споделя и с кого. При социалните мрежи тази граница става по-трудна за определяне, тъй като алгоритмите могат да обработват голям брой отделни сигнали и да откриват зависимости между тях.

Така сравнително безобидни действия могат да придобият различно значение, когато бъдат анализирани като част от много по-голям набор от данни.

Харесване на публикация, посещение на определено място или взаимодействие с конкретна тема сами по себе си може да не разкриват много. Комбинацията от стотици или хиляди подобни сигнали обаче потенциално позволява изграждането на значително по-подробен профил.

Необходима е по-голяма прозрачност от платформите

Авторите на обзора смятат, че развитието на подобни технологии трябва да бъде придружено от по-силна правна отчетност и повече прозрачност от страна на компаниите, управляващи социалните платформи.

Потребителите трябва да могат по-добре да разбират не само какви данни се събират за тях, но и как впоследствие могат да бъдат анализирани и използвани.

Изследователите обръщат внимание и на необходимостта от по-добра дигитална грамотност. Самите потребители трябва да са наясно, че управлението на поверителността не се изчерпва с избора дали дадена публикация да бъде публична или видима само за приятели.

Дори безобидните действия могат да говорят много

Практическият извод от анализа е, че профилът ни в социалните мрежи потенциално разкрива значително повече от информацията, която съзнателно сме решили да публикуваме.

Харесванията, взаимодействията с публикации, местоположението и редица други сигнали могат да изглеждат маловажни поотделно. Когато бъдат комбинирани и анализирани обаче, те могат да изградят много по-подробна картина на конкретния човек.

С развитието на алгоритмите и инструментите за анализ на големи масиви от информация този въпрос вероятно ще става все по-значим. Според авторите законодателството, практиките на социалните платформи и дигиталната грамотност на потребителите трябва да се развиват паралелно с технологиите, позволяващи извличането на все повече информация от онлайн поведението.