На този ден в технологиите: Преди 69 години „Спутник-2“ извежда Лайка в орбита около Земята

На 3 ноември 1957 г. Съветският съюз изстрелва „Спутник-2“ – втория изкуствен спътник на Земята и първия космически апарат, извел живо същество в орбита. На борда му се намира кучето Лайка, което се превръща в едно от най-разпознаваемите животни в историята на космическите изследвания.

Изстрелването се случва само месец след историческия полет на „Спутник-1“, поставил началото на космическата ера. Докато първият спътник доказва, че човечеството може да изпраща изкуствени обекти в орбита, вторият има значително по-сложна задача – да установи как жив организъм реагира на условията при изстрелване и престой в Космоса.

Мисията постига важни технологични и научни резултати, но има и трагична страна. Лайка загива няколко часа след изстрелването, а обстоятелствата около смъртта ѝ стават публично известни едва десетилетия по-късно.

Само месец след „Спутник-1“

На 4 октомври 1957 г. СССР изстрелва „Спутник-1“ и изпреварва Съединените щати в надпреварата за първия изкуствен спътник на Земята.

Успехът има огромен политически и технологичен ефект. Съветското ръководство иска бързо да демонстрира, че страната може да постигне още по-сложни резултати в космическите изследвания.

Следващата цел е извеждането на жив организъм в орбита.

Главният конструктор Сергей Корольов и неговият екип получават изключително кратък срок за подготовката на новия космически апарат. Изстрелването трябва да се състои в началото на ноември, за да съвпадне с отбелязването на 40-годишнината от Октомврийската революция.

Това оставя приблизително четири седмици за проектиране, изграждане и подготовка на мисията.

Вместо да използват по-сложна конструкция, инженерите разработват сравнително опростен апарат, способен да поддържа живота на животно за ограничен период и да изпраща информация към Земята.

Защо СССР изпраща кучета в Космоса?

Още преди появата на първите изкуствени спътници Съветският съюз провежда експерименти с животни на борда на ракети.

Целта е да се установи как организмът реагира на ускорението, вибрациите, промените в налягането и краткотрайната безтегловност.

В съветската програма са предпочитани кучета, тъй като могат да бъдат обучавани да стоят сравнително спокойно в ограничено пространство и да понасят продължителни периоди на обездвижване.

Преди „Спутник-2“ вече има успешни суборбитални полети с кучета, при които животните достигат голяма височина, но не остават в орбита.

Мисията с Лайка трябва да направи следващата стъпка – продължителен полет около Земята.

Това е съществена разлика. При суборбиталните експерименти престоят в условия на безтегловност е кратък, докато орбиталният полет позволява наблюдение на организма за по-продължителен период.

Коя е Лайка?

Лайка е малко женско куче, намерено по улиците на Москва.

Смята се, че е била на около три години и е тежала приблизително 6 кг преди подготовката за полета.

Тя е избрана сред няколко животни, преминали специализирано обучение за космическата програма.

Подготовката включва престой в постепенно намаляващи по размер помещения, привикване към шум и вибрации, както и носене на оборудване за наблюдение на жизнените показатели.

Кучетата са обучавани и да приемат специално разработена храна с гелообразна консистенция, подходяща за условията на космическия полет.

Лайка първоначално е известна и под други имена, включително Кудрявка. Името, с което остава в историята, означава приблизително „лаеща“ на руски и се свързва с определен тип кучета.

В крайна сметка именно тя е избрана за полета на „Спутник-2“.

Как е устроен „Спутник-2“?

За разлика от сравнително простата метална сфера на „Спутник-1“, вторият съветски спътник представлява значително по-голям и сложен космически апарат.

Масата му е приблизително 508 кг, което е повече от шест пъти над масата на първия спътник.

Конструкцията включва херметизирана кабина за животното, система за подаване на кислород, оборудване за отстраняване на въглеродния диоксид, средства за контрол на температурата и апаратура за наблюдение на физиологичните показатели.

На борда има и научни инструменти за изследване на космическото пространство.

Кабината на Лайка е сравнително тясна. Кучето може да лежи или да стои изправено, но свободата му на движение е силно ограничена.

Специални сензори следят сърдечната дейност, дишането и други показатели. Данните се предават чрез радиосигнали към наземните станции.

Това позволява на учените да наблюдават как организмът реагира на натоварванията при изстрелването и на условията в орбита.

3 ноември 1957 г.: Изстрелването

„Спутник-2“ е изстрелян от космодрума Байконур с ракета, разработена на базата на междуконтиненталната балистична ракета Р-7.

Изстрелването е успешно и апаратът достига орбита около Земята.

По време на старта Лайка е подложена на значително ускорение и силен шум. Данните показват рязко увеличаване на сърдечната ѝ честота и признаци на силен стрес.

След достигането на орбита част от физиологичните показатели постепенно се стабилизират.

Това е важен резултат за съветските учени, които се опитват да разберат дали жив организъм може да преживее изстрелването и началните условия на орбитален полет.

Но скоро след това възниква сериозен проблем.

Какво се случва с Лайка?

Първоначално съветските власти съобщават, че Лайка е преживяла няколко дни в Космоса и е загинала безболезнено след изпълнението на научната програма.

В продължение на десетилетия публичната информация за действителната продължителност на живота ѝ остава непълна.

През 2002 г. руският учен Дмитрий Малашенков представя допълнителни подробности за мисията.

Според разкритите данни Лайка е загинала приблизително пет до седем часа след изстрелването, вследствие на прегряване и силен стрес.

Причината е свързана с проблеми в системата за терморегулация. След отделянето на ракетата част от топлинната защита не функционира по предвидения начин и температурата в кабината се повишава.

Така мисията завършва трагично за животното.

Важно е да се уточни, че „Спутник-2“ изобщо не е бил проектиран за безопасно завръщане на Земята. Дори при нормално функциониране на системите Лайка не е имала възможност да се върне жива.

Това остава един от най-противоречивите аспекти на ранните космически изследвания.

Какво научават учените?

Въпреки кратката продължителност на живота на Лайка мисията предоставя информация за реакциите на жив организъм по време на изстрелване и престой в орбита.

Данните показват, че животното преживява натоварванията при старта и достига състояние на безтегловност.

Това е важно за следващите етапи на космическата програма, тъй като по онова време все още има сериозни въпроси относно въздействието на космическите полети върху човешкия организъм.

Сред опасенията са възможни нарушения на сърдечната дейност, дишането и други жизнени функции.

Мисията не дава окончателни отговори на всички тези въпроси. Краткият период на наблюдение и проблемите с температурата ограничават научните резултати.

Но експериментът показва, че бозайник може да преживее изстрелването и първоначалния преход към орбитален полет.

Това има значение за подготовката на бъдещите пилотирани мисии.

От Лайка до Белка и Стрелка

След „Спутник-2“ съветската космическа програма продължава експериментите с животни, но постепенно преминава към апарати, които могат да се завръщат на Земята.

Един от най-важните успехи идва на 19 август 1960 г., когато СССР изстрелва космическия кораб „Спутник-5“ с кучетата Белка и Стрелка.

На борда има и други живи организми, включително мишки и растения.

След приблизително едно денонощие в орбита капсулата се завръща успешно на Земята.

Белка и Стрелка стават първите кучета, които преживяват орбитален космически полет и се връщат живи.

Този успех е особено важен, защото демонстрира не само възможността за оцеляване в орбита, но и работата на системите за безопасно завръщане.

По-малко от година по-късно СССР прави следващата историческа стъпка.

На 12 април 1961 г. Юрий Гагарин става първият човек, достигнал Космоса и извършил орбитален полет около Земята.

Какво се случва със самия „Спутник-2“?

След смъртта на Лайка космическият апарат продължава да обикаля Земята.

Той остава в орбита в продължение на няколко месеца.

На 14 април 1958 г. „Спутник-2“ навлиза обратно в земната атмосфера и изгаря.

Общо апаратът извършва приблизително 2570 обиколки около планетата.

Макар активната част на биологичния експеримент да приключва много по-рано, мисията остава един от ключовите моменти в ранната история на космическите полети.

Научен напредък и етични въпроси

Историята на Лайка не може да бъде разглеждана единствено като технологично постижение.

Мисията повдига въпроси за използването на животни в научни експерименти, особено когато рискът от смърт е предварително известен.

През 1957 г. космическите програми се развиват в условията на Студената война, когато политическата конкуренция между СССР и САЩ оказва огромно влияние върху темповете на научните разработки.

В този контекст желанието за бързо постигане на нов исторически успех надделява над възможността за създаване на система за безопасно завръщане.

По-късно някои от учените, участвали в подготовката на мисията, изразяват съжаление за съдбата на Лайка.

Днес нейният полет се разглежда едновременно като важна стъпка към пилотираната космонавтика и като пример за етичните проблеми, съпътствали ранните експерименти с животни.

69 години по-късно

На 3 ноември 1957 г. „Спутник-2“ демонстрира, че жив организъм може да бъде изведен в орбита около Земята.

Технологично мисията представлява значително по-сложна задача от изстрелването на първия изкуствен спътник. За първи път космически апарат трябва да осигури контролирана среда за живо същество и да предава данни за неговото физиологично състояние.

Но успехът е съпроводен с трагичен край.

Лайка не се завръща на Земята, а реалните обстоятелства около смъртта ѝ остават неизвестни за широката общественост в продължение на десетилетия.

Днес космическите кораби разполагат с несравнимо по-сложни системи за поддържане на живота, управление на температурата, наблюдение на екипажа и безопасно завръщане.

Историята на „Спутник-2“ показва колко голямо разстояние е изминала космическата техника за по-малко от седем десетилетия.

А Лайка остава символ както на първите стъпки към пилотираните космически полети, така и на цената, която понякога е съпътствала технологичния напредък.