На този ден в технологиите: Писмо от 1941 г. свързва Джон Атанасов с бъдещото създаване на ENIAC

На 30 септември 1941 г. американският физик Джон Мокли пише писмо до Джон Атанасов, в което обсъжда възможността за съвместна работа и задава особено важен въпрос – дали Атанасов би възразил Мокли да използва някои от концепциите на неговата изчислителна машина при разработването на собствен компютър. Десетилетия по-късно това писмо ще се превърне в едно от доказателствата в съдебния спор, променил официалната история около патентите за ранните електронни компютри.

Историята е особено интересна за България заради произхода на Джон Атанасов, но значението ѝ е далеч по-широко. Тя ни връща към времето, когато основните принципи на електронните цифрови изчисления все още се оформят и различни изследователи търсят начин да заменят бавните механични и електромеханични системи.

Машината на Атанасов и Бери

В края на 30-те години Джон Атанасов, професор в Iowa State College, започва работа върху нов тип изчислителна машина. Към проекта се присъединява студентът му Клифърд Бери и така се появява машината, която днес познаваме като Atanasoff-Berry Computer – ABC.

ABC е специализирана, а не универсална програмируема машина. Тя е създадена за решаване на системи линейни уравнения, но включва няколко концепции с фундаментално значение: електронни компоненти за изчисленията, двоична бройна система и регенеративна памет, използваща кондензатори.

Именно тази машина привлича вниманието на Джон Мокли.

Посещението, което по-късно става ключово

През юни 1941 г. Мокли посещава Атанасов в Айова. В продължение на няколко дни двамата обсъждат електронните изчисления, а Мокли получава възможност подробно да се запознае с ABC.

Според материалите, представени години по-късно пред съда, той прочита 35-страничен ръкопис, описващ конструкцията и работата на машината, разговаря с Атанасов и Бери и разглежда самия компютър. Атанасов обаче не му позволява да вземе копие от документацията със себе си.

Няколко дни след посещението Мокли пише на свой познат, че е впечатлен от видяното. След това започва по-задълбочено да изучава електроника.

А на 30 септември 1941 г. изпраща писмото, което впоследствие придобива историческо значение.

„Има ли възражение да използвам някои от концепциите?“

В писмото Мокли обсъжда възможността самият той да построи компютър и пита Атанасов дали има възражения срещу използването на някои характеристики на неговата машина.

Мокли стига и по-далеч, като повдига възможността в Moore School към University of Pennsylvania да бъде създаден своеобразен „Atanasoff Calculator“.

На пръв поглед това е просто кореспонденция между двама учени, работещи върху сходни проблеми. Значението на писмото става очевидно много по-късно.

Следва ENIAC

През следващите години Мокли и Джон Преспър Екърт разработват ENIAC – Electronic Numerical Integrator and Computer в University of Pennsylvania. Машината е създадена за нуждите на американската армия и използва около 18 000 електронни лампи.

ENIAC се превръща в една от най-известните машини от ранната история на електронните компютри, а патентът, свързан с нея, придобива голяма икономическа стойност.

Но въпросът кой е разработил определени фундаментални концепции зад електронното цифрово изчисление постепенно се превръща в правен спор.

И тогава посещението от 1941 г. и последвалата кореспонденция се оказват изключително важни.

Honeywell срещу Sperry Rand

През 60-те години започва мащабният съдебен спор Honeywell Inc. v. Sperry Rand Corp., свързан с патентните права върху електронните цифрови компютри.

Една от централните теми става въпросът доколко разработката на ENIAC е повлияна от по-ранната работа на Атанасов.

Пред съда са представени документи и свидетелства за срещите между Атанасов и Мокли, посещението в Айова и кореспонденцията между тях. Сред тези материали е именно писмото от 30 септември 1941 г.

През 1973 г. съдия Ърл Ларсън постановява решение, което обявява основния ENIAC патент за невалиден. Computer History Museum обобщава резултата с това, че Атанасов е признат за създател на няколко фундаментални компютърни идеи, докато концепцията за компютъра като цяло е определена като неподлежаща на патентоване.

Това не означава, че ABC и ENIAC са една и съща машина или че приносът на Екърт и Мокли изчезва. ENIAC е значително по-мащабна машина с различно предназначение и архитектура. Решението обаче променя разбирането за това откъде произлизат част от идеите, предшестващи нейното създаване.

Едно писмо като част от историята на компютъра

Писмото от 30 септември е особено интересно именно защото е създадено повече от три десетилетия преди съдебното решение. То не е спомен, записан години след събитията, а документ от периода, когато Атанасов и Мокли действително обменят идеи.

Именно затова то се превръща във важна част от доказателствата за връзката между работата по ABC и последвалите разработки на Мокли.

За българската аудитория историята има и допълнително значение. Джон Атанасов е американски учен с български корени по бащина линия, а работата му с Клифърд Бери заема важно място в ранното развитие на електронните цифрови изчисления.

На 30 септември 1941 г. все още няма ENIAC, няма съвременна компютърна индустрия и никой от участниците вероятно не предполага каква тежест ще придобие тази кореспонденция.

Но едно писмо от този ден ще помогне десетилетия по-късно да бъде пренаписана важна част от историята на компютъра.